fbpx

ИСТОРИЯТА НА ДЖИЛ

Откъс от книгата на К.Типинг «Радикална прошка»

Когато видях сестра си Джил в залата за чакащи на международното летище Хартсфийлд в Атланта, още от пръв поглед разбрах, че се e случило нещо лошо. Сестра ми никога не можеше да скрива чувствата си и аз усетих, че нещо и тежи. Джил беше пристигнала в Съединените щати от Англия заедно с брат ни Джон, когото не бях виждал от шестнадесет години. Той емигрира от Англия в Австралия през 1972 година, а аз се преместих в Америка през 1984 година. Единствено Джил от тримата остана да живее в Англия.

Джон беше пътувал до родината, в Англия, а на връщане решил да мине през Атланта. Джил тръгнала заедно с него за Америка, за да гостува няколко седмици на нас с Джоана и да се сбогува с Джон, когато той тръгне за Австралия.

След прегръдките, целувките и няколко неловки минути тръгнахме към хотела. Бях запазил стаи, за да мога следващата сутрин да покажа на Джил и Джон Атланта преди да потегля към къщи, на север.

Щом като се създаде възможност за сериозен разговор, Джил каза:

– Колин, имам проблем. С Джеф сигурно ще се разведем.

Макар да бях забелязал веднага, че сестра ми е потисната, тези думи ме изненадаха. Те живееха с Джеф вече шест години и винаги ми се е струвало, че са щастливи. И двамата имаха предишни бракове, но този съюз ми изглеждаше здрав. Джеф имаше от предишната си жена три деца, а Джил – четири. Сега с тях живееше най- малкият син на сестра ми Пол.

– Какво стана? – попитах аз.

– Всичко е много заплетено, дори не знам откъде да започна – отговори Джил.- Джеф се държи много странно и вече нямам сили да търпя. Нещата стигнаха дотам, че почти не си говорим. Направо да се побъркаш. Той напълно се отдръпна от мен и казва, че съм виновна за всичко.

– Хайде да ми разкажеш всичко поред – рекох, поглеждайки Джон, който уморено ми направи знак с очи. Преди пътуването до Атланта той беше живял у тях една седмица и аз разбрах, че брат ми е преситен от цялата ситуация.

– Помниш ли най-голямата дъщеря на Джеф, Лорейн? – попита ме Джил. Аз кимнах – е, преди около година нейният мъж загина в автомобилна катастрофа. Оттогава между нея и Джеф се установиха много странни взаимоотношения. Той по часове си шепне с нея по телефона, нарича я „любов моя“ и и говори всякакви ласкави думи. Може да помислиш, че му е любовница, а не дъщеря. Когато тя се обажда, той захвърля всичко и увисва на телефона. И когато тя идва у нас , той се държи по същия начин, ако не и повече. Сядат един до друг в някое кътче, където никой, особено аз, няма достъп, и водят дълги приглушени разговори. Вече нямам сили да търпя това. Струва ми се, че тя стана център на неговия живот и там няма място за мен. Чувствам се съвсем изоставена и ненужнa.

Сестра ми разказваше и разказваше, навлизайки в нови и нови подробности на странното развитие на техните семейни отношения. Ние с Джоана внимателно слушахме, като проявявахме съчуствие и недоумение какви може да са причините за поведението на Джеф. Съветвахме Джил, че трябва да поговори с мъжа си и се опитвахме да намерим начин да поправим положението. Общо взето, правехме oнова, което трябва да правят един загрижен брат и неговата съпруга. Джон също участваше в разговора и каза своето мнение по въпроса. Подобно поведение не беше характерно за Джеф и това ми се стори странно и подозрително. Знаех, че Джеф е много привързан към дъщерите си и се нуждаеше от тяхното одобрение и любов, но никога не бях го виждал да се държи по такъв начин. Доколкото знаех, този човек се отнасяше към Джил с много дълбока нежност и любов. В действителност просто ми беше трудно да повярвам, че би могъл да бъде жесток с нея. И добре разбирах защо сестра ми толкова трудно понася тази ситуация – още повече, че Джеф настоявал, че тя сама си измисля всичко и се побърква.

Говорихме на тази тема през целия следващ ден. Започна да ми се изгражда картината на онова, което става между Джил и Джеф от гледна точка на Радикална Прошка, но реших да не говоря за това – поне засега. Сестра ми беше твърде погълната от своята драма и сега не би могла да разбере думите ми. Радикалната Прошка се базира върху широки духовни предпоставки, които тя не споделяше с мен, когато все още живеехме в Англия. Тъй като разбирах, че нито Джил, нито Джон знаят за моите убеждения, залегнали в основата на Радикална Прошка, аз осъзнавах, че засега е все още рано да им предлагам трудната за възприемане мисъл, че ситуацията е съвършена във вида, в който съществува, че тя представлява възможност за изцеление.

Но на втория ден, когато отново започнахме да говорим за проблема на сестра ми, реших, че е време да се опитам да приложа подхода на Радикална Прошка. За целта Джил трябваше да разгледа с отворено сърце възможността, че зад завесата на очевидното става нещо – някакъв осмислен процес, божествен замисъл. Ала сестра ми се беше вживяла твърде много в ролята на жертва и не бях сигурен дали ще успее да чуе едно тълкуване на поведението на Джеф, което ще и отнеме тази роля. И все пак, когато тя за пореден път започна да преразказва своята история, най-сетне се реших да се намеся и я попитах нерешително:

– Джил, искаш ли да погледнеш на тази ситуация от друга страна? Ще можеш ли да бъдеш достатъчно открита и да чуеш друго тълкуване на ставащото?

Тя ме погледна озадачено, сякаш питаше: “Какво друго тълкуване е възможно тук? Всичко е съвсем ясно“. Но по-рано вече бях помагал на Джил да реши някои проблеми във взаимоотношенията с хората и тя имаше основания да ми вярва. Затова тя отговори:

– Добре, опитай. Казвай.

Това напълно ме удовлетворяваше.

– Това, което ще кажа, може да ти се стори странно, но се опитай да не спориш , докато не завърша. Просто ме изслушай и помисли дали моите думи имат някакъв смисъл за теб.

Досега Джон се стремеше да бъде внимателен към Джил, но нескончаемият разговор за едно и също нещо много силно му беше омръзнал. В действителност той вече се беше отдалечил от сестра ми, но аз забелязах, че моите думи малко го оживиха и той се заслуша внимателно.

– Джил, това, което ни разказа, разбира се е истина – така, както я виждаш ти. Абсолютно никак не се съмнявам, че всичко става така, както казваш. Освен това Джон е бил свидетел на тази ситуация през последните три седмици и може да потвърди твоите думи. Нали така, Джон? – обърнах се към брат ми.

– Точно така – потвърди той. – Видях със собствените си очи всичко, за което разказва Джил. Ситуацията в тяхното семейство ми се стори много странна и понякога ми беше просто неудобно да се намирам там.

– Нищо чудно – отбелязах аз. -Във всички случаи, Джил, каквото и да кажа, аз не поставям под съмнение думите ти и не се опитвам да подценя значението на ставащото. Сигурен съм, че нещата са точно така, както ти разказа. Но ми позволи да посоча, че може би зад твоята ситуация се крие още нещо.

– Какво значи „зад ситуацията се крие“ – попита Джил, като ми хвърли подозрителен поглед.

– Съвсем естествено е да мислим, че цялата реалност се вижда на повърхността – обясних аз. – Но е възможно твърде много неща да стават и зад завесата на реалността. Ние не ги виждаме, тъй като нашите пет чувства не са предназначени за подобна задача. Но това не значи, че всичко се ограничава до очевидното.

– Да вземем например твоята ситуация – продължих аз.- Между теб и Джеф се е разиграла житейска драма. Това е съвсем очевидно. Ами ако зад тази драма се крие някакво духовно събитие – същите хора, същите ситуации, но всичко това има съвсем друго значение ? Ами ако вашите души играят този танц на съвсем друга музика, която ние не чуваме? И ако в тази ситуация вие може да видите възможност за изцеление и израстване? Тогава нещата може да се изтълкуват по съвсем друг начин, нали?

И Джон, и Джил ме гледаха така, сякаш говорех на чужд език. Реших да отстъпя от теоретичните обяснения и да се обърна непосредствено към случая на сестра ми.

– Спомни си последните три месеца, Джил – продължих. – Какво чувстваше най-често, когато виждаше с каква любов се отнася Джеф към своята дъщеря Лорейн?

– Най-често ме обхващаше яд! – отговори тя и , като помисли, добави: -Разочарование!

След това, след дълга пауза, сестра ми продължи:

– И тъга. Много ми е мъчно – очите и се изпълниха със сълзи. – Чувствам се самотна и необичана – каза тя и започна тихо да хлипа. – Нямаше да ми е толкова тежко, ако мислех, че той въобще не може да обича, обаче той може и обича – но само нея!

Джил изхвърли яростно и страстно последните думи и за пръв път след пристигането се разрида. И преди това очите и няколко пъти се пълнеха със сълзи, но досега нито веднъж не си беше позволила да се разплаче. Сега най-сетне даде воля на сълзите. Зарадвах се, че Джил можа толкова бързо да разбере собствените си чувства. Минаха най-малко десет минути, докато сестра ми се успокои и отново можеше да говори. Тогава я попитах:

– Джил, спомни си, не си ли изпитвала същите чувства, когато беше малка?

– Да – отговори тя, без да се колебае.

Тъй като тя не започна веднага да разказва кога е било това, аз я помолих да обясни. Джил не започна веднага.

– Татко също не ме обичаше! – изстреля тя накрая и пак започна да хлипа. -Исках той да ме обича, а той не ме обичаше. Мислех, че не може да обича никого. А после, Колин, видях как се отнася той към дъщеря ти. Нея татко я обичаше. И защо не обичаше мен, дявол да го вземе?! – извиквайки тези думи, тя удари с юмрук по масата и отново се разплака.

Джил имаше предвид голямата ми дъщеря Лорейн. По случайност, или по закона на синхроничността , тя има същото име, както голямата дъщеря на Джеф.

След като си поплака, Джил се почувства много по-добре. Сълзите и донесоха облекчение и може би нещо в душата и се обърна. Помислих, че може би скоро ще постигна пробив. Трябваше да я подтикна да продължи да говори.

– Разкажи ми какво стана между дъщеря ми Лорейн и татко – помолих я аз.

– Виждаш ли – каза Джил, като се съвзе, – аз винаги много исках татко да ме обича, но чувствах, че той е равнодушен към мен. Никога не ме хващаше за ръка и не ме слагаше на коленете си. Струваше ми се, че нещо в мен не е както трябва. Когато пораснах, мама ми каза, че татко въобще не е способен да обича, дори нея.

– И тогава горе-долу се примирих с това – продължи тя – Обясних си, че ако той не обича въобще никого, значи аз не съм виновна, че е равнодушен към мен. Той наистина не обичаше никого. Моите деца – неговите внуци – изобщо не го интересуваха, още повече пък чуждите хора и деца. Той не беше лош баща – просто не умееше да обича. Жал ми беше за него.

Джил поплака още малко. Разбирах за какво говори. Баща ни беше добър и кротък човек, но прекалено тих и затворен. Изглеждаше, че изобщо не изпитва никакви чувства към другите. Джил пак се стегна и продължи:

– Помня един ден у вас в къщи. Дъщеря ти Лорейн беше на пет или четири. Мама и татко бяха пристигнали от Лестър у нас на гости и всички заедно дойдохме у вас. Видях как твоята Лорейн хвана татко за ръката.“ Дядо, да отидем да ти покажа градината и моите цветя“ – каза му тя. Той беше като кукла в нейните ръце.

Детето го водеше из градината, показваше му цветята и непрекъснато бъбреше. Направо го беше очаровала. През цялото време ги гледах през прозореца. Когато се върнаха в къщи, татко сложи Лорейн на коленете си, игра си с нея, смееше се. Не си го спомнях никога такъв! Направо се отчаях. „Значи все пак може да обича“ – си помислих тогава. – Ако може да обича Лорейн, защо да не може да обича мен? – сестра ми прошепна последните думи и от очите и потекоха сълзи на болка и тъга, които беше таила в себе си през всичките години.

Реших, че за начало това е напълно достатъчно и предложих да пием чай. (Все пак сме англичани! Ние винаги пием чай, каквото и да става наоколо!)

Поглеждайки историята на Джил от гледна точка на Радикална Прошка, лесно забелязах, че със своето на пръв поглед странно поведение Джеф подсъзнателно се е опитвал да помогне на Джил да излекува своята потисната болка, обусловена от взаимоотношенията с баща ни. Ако сестра ми успееше да види съвършенството в действията на Джеф, тя щеше да се излекува от тази болка – и поведението на Джеф почти сигурно щеше да се промени. Но тогава още не знаех как да обясня това на Джил така, че да разбере всичко. За щастие не ми се наложи да казвам нищо. Тя сама забеляза тази очевидна връзка.

Малко по-късно същия ден сестра ми ме попита:

– Колин, не ти ли се струва странно, че дъщерята на Джеф се казва също като твоята дъщеря? Помисли: и двете са блондинки, и двете са първи деца. Какво странно съвпадение! Дали тук няма някаква връзка?

– Точно така – отговорих, като се засмях. -Това е ключът към разгадаването на цялата ситуация.

– Какво имаш предвид? – попита тя, като ме изгледа продължително и настойчиво.

– Помисли – отговорих аз. – Какви други паралели виждаш между този епизод, когато татко си играеше с Лорейн, и твоята сегашна ситуация?

– Да видим. И двете момичета се казват еднакво и получават лесно онова, което аз не мога да получа от мъжете.

– Какво е това? – попитах.

– Любов – прошепна Джил. – Видях, че твоята Лорейн успя да получи от баща ни любовта, която толкова ми липсваше. И дъщерята на Джеф, Лорейн, също получава любов от своя баща – но за моя сметка. О, Господи! – възкликна Джил.

Сега тя започна да разбира.

– Но защо? – попита тревожно. – Не разбирам защо това ме плаши! Какво става, дявол да го вземе?

Дойде време да наредя парчетата на мозайката.

– Сега слушай – казах, -позволи ми да ти обясня какво става. Това е прекрасна илюстрация на думите ми, че зад всяка житейска драма се крие някаква невидима реалност. Повярвай ми, няма от какво да се плашиш. Като разбереш как става всичко, ще почувстваш увереност и успокоение, за каквито дори не си мечтала. Ще разбереш колко грижлив е към нас Бог( или Вселената, или както предпочиташ да наричаш Това), независимо колко тягостна изглежда една или друга ситуация.

От духовна гледна точка усещането за дискомфорт в една ситуация ни служи като сигнал, че не сме в синхрон с духовния закон и ни се дава възможност да излекуваме едни или други душевни травми. Това може да бъде именно душевна травма или пък някакви негативни убеждения, които ни пречат да бъдем себе си. Но ние рядко гледаме на нещата по този начин. Предпочитаме да използваме оценки и да обвиняваме за всичко другите, а това ни пречи да разберем смисъла на ситуацията и да си извадим поуки от нея. Това ни пречи да се излекуваме. А ако не изцеляваме душевните си травми, създаваме около себе си още по-голям дискомфорт, докато обстоятелствата ни накарат да си зададем въпроса: “Все пак какво става?“ Понякога, за да обърне внимание на ставащото, на човек му трябва силно разтърсване или нетърпима болка. Такова разтърсване може да бъде една смъртоносна болест. Но дори пред лицето на смъртта мнозина не виждат, че онова, което става, им дава възможност за изцеление.

– В твоя случай – продължих аз, -трябва да излекуваш болката, предизвикана от това, че баща ни никога не е проявявал любовта си към теб. Именно тук е коренът на сегашната ти болка и дискомфорт. Тази болка се е събуждала вече в различни ситуации, но тъй като никога не си виждала възможността за изцеление, всичко си е останало по старому. Затова всяка нова възможност да видиш своя проблем и да се освободиш от него е дар!

– Дар? – попита Джил. -Казваш, че това е дар, тъй като в тази ситуация се крие послание за мен? Послание, което бих могла да получа много отдавна, ако бях забелязала всичко?

– Да – отговорих, -ако беше го забелязала по-рано, веднага щеше да се почувстваш по-комфортно и сега нямаше да ти се наложи да минеш през същото. Но това не е толкова важно. И сега не е късно. Ти видя колко съвършена е твоята ситуация и няма да развиеш смъртоносна болест, за да разбереш всичко – както правят много хора. Ти улови същината и заедно с разбирането при теб ще дойде и изцелението. Нека ти разкажа какво точно е станало и как е повлияло на твоя живот до сега -продължих аз, за да обясня на сестра ми динамиката на нейната ситуация. – Когато беше малка, ти се е струвало, че татко не те обича и не се грижи за теб. За едно момиченце това е ужасно. За да се развие пълноценно , момичето трябва да чувства, че бащата го обича. Тъй като ти не получаваше тази любов, си направила заключението, че може би с теб нещо не е наред. Започнала си сериозно да предполагаш, че не си достойна за любов и изначално не си достатъчно добра. Това убеждение е заседнало дълбоко в подсъзнанието ти и по-късно е започнало да управлява твоя живот и да регулира взаимоотношенията ти с хората. С други думи, животът винаги е отразявал твоето подсъзнателно убеждение, че не си достатъчно добра, и те е поставял в ситуации, на практика потвърждаващи, че действително не си достатъчно добра. Животът винаги дава потвърждения на нашите убеждения. В детството болката, че не можеш да спечелиш благоразположението на баща ни, е била нетърпима за теб, затова си потиснала една част от тази болка, а друга част си изтласкала. Човек знае за потиснатите емоции, но ги държи под контрол. А изтласканите емоции са скрити толкова дълбоко в подсъзнанието, че изобщо не знаеш за тяхното съществуване. По- късно , научавайки, че баща ни по природа не е много любвеобилен човек и вероятно въобще не е способен да обича някого, ти в известна степен си реабилитирала себе си и частично си се излекувала от последствията от липсата на бащината любов. Очевидно си се освободила от част от потиснатата болка и отчасти си се отказала от убеждението, че не си достойна за любов. В края на краищата, ако той изобщо не обича никого, значи ти нямаш вина, че не обича теб. След това става разтърсващото събитие, което те връща в изходната точка. Когато виждаш как нежно се отнася татко към дъщеря ми Лорейн, ти отново затвърждаваш първоначалните си убеждения. Ти си си казала :“Значи баща ни може да обича, но не и мен. Явно причината е в мен. Аз не съм достатъчно добра за татко и никога няма да бъда достатъчно добра за нито един мъж.“. От този момент постоянно си създавала в живота си ситуации, потвърждаващи, че не си достатъчно добра.

– Но как – прекъсна ме Джил. – Не виждам в какво не съм достатъчно добра.

– А как се развиха отношенията с първия ти мъж Хенри?

Джил беше омъжена за Хенри, бащата на нейните четири деца, в продължение на петнадесет години.

– До голяма степен не лошо, но той постоянно ми изневеряваше. Постоянно търсеше възможност да прави секс с други жени и това ужасно ме потискаше.

– Именно. И в тази ситуация си го възприемала като мъчител, а себе си като жертва. Макар, че в действителност ти сама си привлякла този човек в живота си, именно защото дълбоко в себе си си знаела: той ще ти даде достатъчно потвърждения, че не си достатъчно добра. Като ти е изневерявал, той е доказвал, че твоята самооценка е вярна.

– Да не искаш да кажеш, че сега трябва да му благодаря за това? Е, не, Дявол да го вземе! – каза тя, смеейки се, но без да може да скрие гнева си.

– Но Хенри наистина е подържал в теб твоето убеждение, нали? – отбелязах аз. – Ти си била толкова не добра, че той постоянно е трябвало да търси други жени – да търси нещо повее. Ако той действаше по друг начин, ако не ти изневеряваше и ако се отнасяше към теб така, все едно си напълно добра, ти щеше да създадеш някаква друга драматична ситуация, за да потвърдиш своите убеждения. Макар мнението ти за себе си да не е вярно, то ти пречи да бъдеш достатъчно добра.

– От друга страна – продължих аз, – ако тогава се беше излекувала от своята болка и се беше отказала от убеждението, че не си достатъчно добра, Хенри веднага щеше да престане да ухажва твоите приятелки. А ако не беше престанал, ти с радост щеше да го оставиш и да си намериш друг мъж, за когото да бъдеш добра. Ние винаги създаваме около себе си реалност в съответствие със собствените ни убеждения. Ако искаш да разбереш какви са твоите убеждения, огледай се какво става около теб. Животът винаги отразява нашата гледна точка.

Очевидно Джил беше малко озадачена, затова реших да повторя някои неща:

– Всеки път, когато Хенри е започвал нова авантюра, той ти е давал нова възможност да излекуваш своята болка, че татко не те е обичал. Той ти е демонстрирал твоето убеждение, че никога няма да бъдеш достатъчно добра за нито един мъж. Когато това се е случило първите няколко пъти, може да ти е станало много болно и обидно, за да успееш да осъзнаеш своята първична детска травма и да си изясниш собственото си отношение към себе си. В действителност тези първи изневери са представлявали за теб прекрасна възможност да прибегнеш до Радикална Прошка и да се освободиш от старата травма – но ти си пропуснала тази възможност. Вместо това всеки път си обвинявала съпруга си за всичко и си поемала ролята на жертва – а в такива условия изцелението е невъзможно.

– Но ти говориш за прошка? – попита Джил с болка в гласа. – Какво значи това: че е трябвало да му простя, че прелъсти най-добрата ми приятелка и изобщо спа с всички, които нямаха нищо против?

– Това значи, че тогава той ти е дал възможност да си спомниш за болката, която те е измъчвала от детството, и да осъзнаеш кои представи за себе си тровят живота ти. Така той ти е дал шанс да разбереш и да промениш своите убеждения и по този начин да излекуваш детската травма. Това имам предвид, когато говоря за прошка. Нима не виждаш, Джил, че Хенри заслужава прошка?

– Да, мисля, че заслужава – отговори сестра ми. – Той само отрази моите убеждения, които са се сформирали вследствие на това, че не съм получила бащината любов. Хенри просто е потвърждавал моето убеждение, че не съм достатъчно добра. Така ли?

– Точно така. И тъй като Хенри ти е дал тази възможност, той заслужава благодарност – дори повече, отколкото мислиш сега. Ние не можем да знаем дали той щеше да промени поведението си, ако тогава ти се беше освободила от своя проблем, свързан с баща ни, или все пак щеше да се наложи да се разведеш с Хенри. Но във всички случаи бившият ти съпруг е можел много да ти помогне. От тази гледна точка той заслужава не само прошка, но и благодарности. В края на краищата, той не е виновен, че ти не си видяла отправеното към теб послание, което се е криело зад неговото поведение. Разбирам – продължих аз, – че е трудно да признаеш, че той се е опитвал да ти направи подарък. Ние не сме научени да мислим по такъв начин. Не сме научени да се замисляме за текущата ситуация и да си казваме: “Я да видим с какво съм изпълнил живота си? Нима не е интересно?“ Не, учили са ни да осъждаме, да обвиняваме, да се правим на жертви и да се стремим към отмъщение. Освен това не сме научени да мислим, че животът ни се управлява от сили, намиращи се извън пределите на съзнанието, но е точно така. В действителност душата на Хенри се е опитвала да те излекува. Външно е изглеждало, че той просто следва сексуалните си пристрастия, но неговата душа – работейки заедно с твоята душа, -е решила да използва това пристрастие за твоето духовно израстване. Работата на Радикална прошка е насочена именно към признаването на този факт. Целта на Радикална Прошка е човек да види истината, която се крие зад повърхността на видимите събития, и да намери любовта, която съществува във всяка ситуация.

Почувствах, че разговорът за Джеф ще помогне на Джил да разбере по-добре тези принципи, затова казах:

– Нека още веднъж да си спомним за Джеф и да видим как се прилагат тези принципи към вашите взаимоотношения. В началото на вашия съвместен живот Джеф беше много нежен към теб. Беше много влюбен, правеше всичко за теб и за всичко разговаряше с теб. Външно животът на Джеф вървеше доста добре. Но обърни внимание, че тази ситуация не е отговаряла на твоите представи за себе си. Според твоите убеждения, мъжът не е трябвало да проявява толкова много любов към теб. Ти не си достатъчно добра, нали помниш?

Джил кимна, все още неуверена и озадачена.

– Твоята душа знае, че ти трябва да се освободиш от това убеждение, затова тя по някакъв начин се съюзява с душата на Джеф, за да ти помогне. Външно изглежда, че Джеф се държи странно и съвсем нехарактерно за него. Той много те наранява, като проявява любов към другата Лорейн и така разиграва пред теб същия сценарий, който вие сте разиграли с баща ни преди много години. Изглежда, че той безмилостно те измъчва, а ти се оказваш в ролята на беззащитна жертва. Нима сегашната ти ситуация в общи черти не е такава?- попитах аз.

– Мисля, че е такава – отговори спокойно Джил. Намръщила чело, тя се опитваше да събере новата картина на света, която се оформяше в главата и.

– И ето , че ти, Джил, отново си изправена пред избор. Трябва да избираш: или да се излекуваш и да израстваш, или да докажеш, че убеждението ти е било правилно – казах аз и се усмихнах. -Ако избереш пътя, който избират повечето хора, ще си останеш жертва, а Джеф ще се окаже мъчителят и така ще стане ясно, че ти си била права. Той наистина се държи жестоко и неразумно и не се съмнявам, че много жени биха те посъветвали да вземеш решителни мерки в тази ситуация. Сигурно повечето ти приятелки те съветват да се разведеш с Джеф, нали?

– Така е – отговори Джил. -Всички ми казват, че трябва да напусна Джеф, ако поведението му не се промени. В действителност мислех, че и ти ще ме посъветваш същото – рече тя с известно разочарование.

Аз се засмях.

– Преди няколко години сигурно щеше да бъде така. Но след като се запознах с тези духовни принципи, моята гледна точка за подобни ситуации коренно се промени – казах аз и лукаво се усмихнах на Джон. Той също се подсмихна, не отговори.

– Както вероятно вече се досети – продължих аз, -другият избор е да признаеш, че зад външната ситуация става нещо много по-значително и потенциално полезно за теб. Другият избор е да допуснеш, че зад поведението на Джеф се крие друг смисъл, друго значение, друго намерение – дар , предназначен за теб.

Джил малко помисли , а после каза:

– Джеф наистина се държи адски странно и причините за това трудно могат да се открият. Може наистина да става нещо, което не мога да видя. Предполагам, че ситуацията наистина е подобна на онази, която беше с Хенри, но сега ми е трудно да призная, тъй като съм много объркана. Виждам само онова, което става на повърхността.

– Това е нормално – рекох ободряващо. – Виж, дори не се налага да разнищваш всичко докрай. Самото желание да предположиш, че става нещо незримо, е огромна крачка напред. В действителност желанието да видиш ситуацията от нов ъгъл е ключът на твоето изцеление. А 90% изцеление се постига, когато допуснеш самата мисъл, че тази ситуация е създадена с обич за теб от твоята душа. Като допуснеш това, ти предаваш контрола над ставащото в ръцете на Бог. А той вече ще се погрижи за останалите 10 процента. Ако на най-дълбоко ниво разбереш и приемеш мисълта, че Бог ще оправи всичко и се опреш на него, няма да се наложи да правиш нищо. Ситуацията ще се разреши от само себе си и изцелението ще дойде при теб. Но за тази цел трябва да направиш една съвсем рационална стъпка, която ще ти помогне веднага да погледнеш нещата от друг ъгъл. Трябва да отделиш фактите от измислиците. Т.е. да признаеш, че твоето убеждение за себе си като недостатъчно добра няма никаква реална основа. Това е просто история, която сама си съчинила, тълкувайки произволно няколко факта.

Ние постоянно правим това. Преживявайки едно събитие, ние го интерпретираме по определен начин. След това събираме фактите и интерпретациите и така създаваме картина на станалото – до голяма степен, невярна картина. Тази картина се превръща в убеждение и ние го защитаваме, сякаш е истина от последна инстанция. Но тя, разбира се, не е такава. В твоя случай фактите са следните: татко не те е прегръщал, не си е играл с теб, не те е вземал на ръце и не те е слагал на коленете си. Той не е задоволявал твоята потребност от любов. Това са фактите. Въз основа на тези факти, ти си направила заключението: „Татко не ме обича“ – не е ли така?

Сестра ми кимна.

– Но от факта, че той не е задоволявал твоите потребности, категорично не следва, че не те е обичал – продължих аз.- Това е твоята интерпретация. Лъжлива интерпретация. При него половите импулси бяха дълбоко потиснати и всяка форма на близост го е плашела – ние добре знаехме това. Може би просто не е умеел да изрази своята любов така, както си искала ти. Помниш ли онази прекрасна къщичка за кукли, която той ти направи веднъж за Коледа? Виждах го как вечер часове наред работеше над нея, докато ти спеше. Може би просто не е знаел друг начин да прояви любовта си към теб. Не искам да оправдавам баща ни или да убеждавам теб, че твоите думи и чувства не са верни. Просто се опитвам да демонстрирам характерната за всички нас пагубна склонност да приемаме своите интерпретации за истина. След това въз основа на същите факти и на своята интерпретация, че „татко не ме обича“, ти си направила следващото смело допускане: „Това е моя вина, Сигурно при мен нещо не е наред“. А това е още по-голяма лъжа от първото допускане. Съгласна ли си?

Джил кимна.

– Няма нищо чудно, че си стигнала до този извод, тъй като този ход на мисли е характерен за децата – продължих аз. – На децата им се струва, че светът се върти около тях. Затова, ако нещо не върви както детето би искало, то винаги смята, че виновно за това е именно то. Когато такава мисъл му дойде за пръв път в главата, детето изпитва силна душевна болка. За да се освободи от нея, то изтласква тази мисъл в подсъзнанието, но в резултат става още по-трудно да се освободи от нея. Така, като пораснем, ние продължаваме да оставаме в плен на невярната идея, че „нещо с мен не е наред и аз съм виновен за всичко“.

Всеки път, когато някоя ситуация събужда спомени за потиснатата болка или за свързани с нея представи, това предизвиква в нас емоционална регресия. Ние чувстваме и се държим точно като детето, което е трябвало за пръв път да преживее тази болка. Именно това е станало, когато си видяла как моята Лорейн е успяла да събуди любов в баща ни. Ти беше вече на двадесет и седем години, но в този момент чрез регресия си се върнала до нивото на двегодишно момиченце, на което му се струва, че не го обичат и което напълно е затънало в детските си разочарования. Същата ситуация разиграваш и сега, но този път във взаимоотношенията със съпруга ти. Ти градиш своите взаимоотношения, опирайки се на изводите, които е направило едно двегодишно дете и в действителност са абсолютно неоснователни- казах в заключение. -Разбираш ли това, Джил?

– Да, разбирам – отговори тя. -Направила съм глупави изводи, основавайки се на тези подсъзнателни убеждения, така ли?

– Да, но това е станало, когато си била наранена и си била още съвсем малка, за да постъпваш по разумно – казах аз. – Ти привидно си се освободила от болката, като си я изтикала в подсъзнанието, но въпреки това неверните убеждения са продължили да управляват твоя живот на подсъзнателно ниво. Тогава твоята душа е решила да ти предложи в живота драма, която да то помогне отново да осъзнаеш своите погрешни убеждения. Така си получила възможност да се излекуваш. Ти сама си привличала хора, които са те карали да погледнеш в лицето собствената си болка и да опресниш опита от детството – продължих аз, – именно това прави сега Джеф. Разбира се , не твърдя, че го прави съзнателно. Не, сигурно той е не по-малко озадачен от своето поведение. Помни, това е взаимодействие между душите. Неговата душа знае за твоята детска болка и разбира, че ти няма да се освободиш от нея, ако не преминеш отново през този опит.

– О-о-о! – възкликна Джил, въздъхвайки дълбоко. За пръв път, откакто започнахме да говорим за тази ситуация, нейното тяло се отпусна. – Разбира се това е съвсем необичаен за мен поглед на нещата, но знаеш ли? Поолекна ми. Като че ли след нашия разговор от раменете ми падна тежък товар.

– Защото се е променило твоето енергийно поле – обясних аз. – Само си представи колко енергия е трябвало да влагаш, за да опресняваш в паметта си този епизод с баща ни и Лорейн. Добави и енергията за възпиране на болката и обидата, свързани с тази история. Днес част от тази болка си отиде заедно със сълзите. А ти току-що призна, че цялата история е измислена. Представям си колко леко трябва да ти стане сега. Освен това си изразходвала твърде много енергия за Джеф – за това той да не бъде такъв, какъвто трябва да е; за това ти да не си такава, каквато трябва; за това да оставаш жертва и т.н. Дори само желанието да видиш ситуацията в нова светлина се оказа достатъчно да освободиш цялата тази енергия и да я използваш за себе си. Не е чудно, че се почувства по-добре!- казах накрая и се усмихнах.

– А какво щеше да стане, ако не бях разбрала какво се крие зад нашата ситуация с Джеф и просто го бях напуснала? – попита Джил.

– Твоята душа щеше да намери друг човек, който щеше да ти помогне да се излекуваш – отговорих, без да се замислям. – Но нали не го напусна? Вместо това пристигна тук. Трябва да разбереш, че това идване не е било случайно. В тази система няма място за случайности. Ти (или по-точно твоята душа) си предприела това пътуване, точно за да си дадеш възможност да анализираш динамиката на своите взаимоотношения с Джеф, Твоята душа те доведе тук. А душата на Джон е решила да направи това пътуване именно сега, за да можеш ти да дойдеш с него.

– А какво да мисля за двете Лорейн? – попита Джил. – Как да разбирам всичко това? Не може да е било просто съвпадение.

– За съвпадения в тази система също няма място. Просто твоята душа и душите на другите хора заедно са замислили тази ситуация и много умело са задействали в нея две различни Лорейн – сега и тогава. По-подходящ ключ не може да се измисли. Трудно е да си представиш, че това не е било уредено нарочно, нали?

– И какво да правя сега? – попита Джил. – Да, наистина ми стана по-леко, но какво да правя, като се върна в къщи и отново видя Джеф?

– Не трябва да правиш нищо особено – отговорих. – Занапред е по-важно как се чувстваш. Разбра ли, че не си жертва? Разбра ли, че Джеф не е мъчител? Разбра ли, че точно тази ситуация ти е била нужна? Разбираш ли колко силно те обича този мъж – ако говорим за онова, което става на ниво то на душите?

– Какво имаш предвид?

– Той е готов да направи всичко, само да те доведе до точка, откъдето ще можеш да погледнеш на своите представи за себе си и да видиш колко неверни са те. Разбираш ли какъв дискомфорт се е съгласил да изтърпи той, за да ти помогне? Той по природа не е жесток човек, затова всичко това сигурно му е било много трудно. Малко мъже биха могли да направят нещо подобно за теб, при това рискувайки да те загубят. Наистина Джеф – или душата на Джеф – е твоят ангел. Когато разбереш това, в теб ще се събуди голяма благодарност към него! Освен това ще престанеш да изпращаш подсъзнателни сигнали, че не си достойна за любов. Възможно е за пръв път в живота да успееш напълно да отвориш сърцето си за любовта. Ще простиш на Джеф, тъй като ще ти стане съвсем ясно, че в живота ви не е станало нищо лошо. Ситуацията е била съвършена във всички отношения. Освен това мога да гарантирам – продължих аз, – че в момента, когато ние с теб разговаряме тук, Джеф се променя и скоро ще се откаже от странното си поведение. Душата на Джеф вече знае, че си му простила и си се отказала от погрешната представа за себе си. Неговото енергийно поле ще се промени заедно с твоето. Между вас съществува енергийна връзка. Тук физическото разстояние не играе никаква роля.

Връщайки се към въпроса на Джил, казах:

– Така че, като се върнеш в къщи, можеш да не правиш нищо особено. Дори искам да ми обещаеш да не предприемаш никакви активни действия. Например в никакъв случай не разказвай на Джеф за твоя нов поглед на ситуацията. Искам да видиш как всичко ще се уреди от само себе си, просто вследствие на това, че се е променило твоето възприемане на нещата. Ще почувстваш, че и самата ти си се променила – добавих аз. – Ще забележиш, че си станала по-умиротворена, съсредоточена и спокойна. В теб ще се прояви проницателност, която отначало ще учудва Джеф. За да се подобрят отношенията между вас, ще бъде нужно време и отначало няма да ви е лесно, но накрая всичко ще се оправи – завърших убедено.

Преди да се върне в Англия още веднъж разгледахме със сестра ми този нов поглед на ситуацията. Човек, преживял много силна душевна болка, винаги трудно приема възгледа за Радикална Прошка. За да постигне състояние, когато може да осъществи истинска Радикална Прошка , често пъти той трябва доста да работи над себе си – при това може да е нужна дори помощ отвън. За да помогна на сестра ми, аз я запознах с някои дихателни упражнения, които помагат на човек да се освободи от емоциите и да интегрира в живота си новия начин на съществуване. Освен това я помолих да попълни Анкета за Радикална Прошка.

В деня на отпътуването сестра ми явно не се чувстваше добре, тъй като трябваше да се върне към ситуацията, която беше оставила в Англия. Когато на летището тръгна по коридора към самолета, тя се обърна и се постара уверено да ми махне за сбогом, но знаех, че Джил се страхува да не загуби новото си разбиране на нещата и отново да затъне в тази житейска драма.

Срещата с Джеф изглежда е минала добре. Джил го помолила да не я разпитва веднага какво е станало при посещението и в Америка. Освен това помолила съпруга си да и даде няколко дни, за да се съвземе. Но Джил веднага забелязала промяната, станала в него. Мъжът и станал внимателен , ласкав и грижовен, -съвсем като онзи Джеф, когото тя знаела преди цялата история.

През следващите няколко дни Джил казала на Джеф, че вече не го обвинява за нищо и не иска той да се променя. Казала му, че разбрала, че тя сама трябва да поеме отговорността за своите чувства и да решава проблемите, възникващи в нейния живот, без да обвинява Джеф за каквото и да било. Не се впуснала в подробности за своя нов подход към живота и не се опитала да обяснява нищо.

След връщането на Джил вкъщи нещата вървели добре и поведението на Джеф към Лорейн много силно се променило. Колкото до тези отношения, като че ли всичко се върнало към нормата, но отношенията между Джил и Джеф продължавали да бъдат леко напрегнати и те общували доста малко.

След около две седмици ситуацията стигнала до логичния си завършек. Гледайки Джеф, Джил казала спокойно:

– Имам чувството, че сякаш бях загубила най-добрия приятел.

– И аз също – отговорил Джеф.

За пръв път от много месеци те усетили обединяващата ги връзка. Прегърнали се и се разплакали.

– Нека да поговорим – предложила Джил. – Трябва да ти разкажа какво ме научи Колин в Америка. Отначало всичко може да ти се стори странно, но искам да го споделя с теб. Не си длъжен да ми вярваш. Просто искам да ме изслушаш. Съгласен ли си?

– Ще те изслушам, колкото и да ми е трудно – отговорил Джеф, – Усетих, че с теб е станало нещо важно и искам да зная всичко. Ти си се променила и ми харесва каква си станала. Вече не си онзи човек, който замина за Америка с Джон. И така, разказвай.

Джил разказвала, разказвала. Обяснила, както може, динамиката на Радикална Прошка, стараейки се той да разбере всичко. Чувствала се много силна – уверена в себе си и в своя нов поглед на живота. Нейните мисли били ясни и спокойни.

Джеф, който е човек на практичния ум, скептично настроен към всички явления, които нямат рационално обяснение, този път не спорил. Нещо повече, той се оказал отворен за идеите, които изказала Джил. Съгласил се да разгледа като хипотеза , че зад ежедневната реалност може да лежи някакъв духовен свят и признал, че при тези условия концепцията на Радикална Прошка не е лишена от логика. Не можел да приеме всичко това напълно, но с готовност изслушал Джил и видял как тези идеи са променили нейния възглед за света.

След този разговор и двамата почувствали, че любовта между тях още не е угаснала и отношенията им не са безнадеждни. Но нищо не си обещали и се разбрали и занапред периодично да разговарят и да анализират как се развиват те. А те се развиват доста добре. Джеф продължава да се отнася много грижовно към дъщеря си Лорейн, но не в такава степен, както преди. Джил забелязала, че сега почти не се вълнува, когато мъжът и се държи по подобен начин. Това вече не я подтиква към емоционална регресия и реакция, основана на детските представи за себе си.

Приблизително месец след техния разговор Джеф престанал да покровителства Лорейн така, както по рано. И тя, от своя страна, престанала да ходи у тях и да се обажда толкова често: успяла да подреди някак живота си. Постепенно всичко се върнало в предишното русло и отношенията между Джил и Джеф постепенно станали още по-нежни и здрави. В Джеф отново се върнала вродената му доброта и чувствителност, Джил престанала да се чувства непълноценна. Лорейн намерила щастието в живота.

Ако душата на Джил не беше я довела в Атланта, за да разговаря с мен, сигурен съм, че сестра ми щеше да се разведе. В общата схема на живота това също щеше да е нормално. Джил щеше да намери друг човек, който отново би пресъздал нейната детска драма и би и дал нова възможност да се излекува. А така тя се възползва именно от тази възможност да реши своите проблеми и да запази брака си.

Оттогава минаха много години, аз работя над второто издание на книгата, а Джил и Джеф продължават да живеят заедно – и живеят щастливо. Като всяка двойка и те понякога минават през драми, но сега умеят да виждат в тези ситуации възможност за изцеление и решават своите проблеми бързо и с финес.

Сподели :

Вашият коментар